Дърворезбата е един от най-старите занаяти в света. Праисторическите народи използвали дърво, за да правят декоративни дръжки за инструментите и оръжията. В древен Египет религиозни фигури, издълбани от дърво, са били поставени в гробници за защита на мъртвите.
Добре познатия бароков стил в дърворезбата обаче изниква като емоция в
иатлиански стил. Тежки, но винаги меки форми, лилии и обли детайли, красящи
най- скъпите мебели на всеки изискан боржоа.
Дърворезбата обаче има своето място и на балканите. За бъгарите тя е част от
най- светлите и топли Божи храмове, тя е „Железния светилник“, тя е малките
непокътнати от времето градчета и села, сгушени сред планините.
Няма точна информация кога точно Трявна става главен герой в
дърворезбарската приказка, но много от историите са като истински легенди.
Витаносвската школа- най- старата и голяма зографска фамилия започва живота си
с монах на име Викентий от Атонския манастр „Зограф“. Той минал през Трявна и
взел със себе си малко момче от града за свой ученик. Това момче по- късно се
върнало като монах Витан, владеещ до съвършенсвро дърворезбата и иконописта.
Специалният стил на Тревненската школа е толкова
специфичен, че в България даже сме го приели като просто нашенски.
Нежните цветни орнаменти се преливат в листа и стъбла, слънчеви лъчи се
обгръщат в рози, ружи и невен. Причудливи животни- пауни, славеи и дори камили
се „разхождат“ по издълбаните картини в дървото. Елементите са прецизни и
нежни, меки и сякаш правени с лупа и много търпение. Школата вкарва дълбочина
чрез използване на различно дърво- от светлата круша до загадъчно тъмния орех,
играта със светлосенките кара формите да оживятват.
Най- скъпото обаче на този занаят си остава невидимото- часовете работа,
частичка от душата и сърцето вложени в това изкуство, го правят уникални и
невъзможни за изпълнение от никоя машина.
За мебели „Вълчев“ дърворезбата е важна част от семейната история и няма как да
не е, защото този занаят се предава от баща на син и е част от наследственото
родолюбие и принос към онези след нас.
Производството на бутикови мебели в семйството започва през 1970г., когато
бащата Стефан Вълчев дава старт на разпространението на уникалните парчета
дървено изкуство. Фирмата остава в ръцете на смейството посредство сина-
Мирослав и както с Витановата школа, Тревнеската дърворезба продължава живота
си чрез Вълчеви.
Съчетанието на природата и изкуството в дома е част от баланса във
възрожденските къщи, където красивите детайли „оживяват“ върху масивните
дървени мебели.
Дърворезбата не е „модерна“, тя е класика, тя показва класа в обществото чрез
бароковите си корени, дава вяра и сила, чрез обгръщането на православните
иконите, тя носи самоувереност, стил и уют в собствения дом, където топлината
на дървото и естетиката на това изкуство се сливат в едно.
