Благодарим ви! Ние ще се свържем с вас.
Съжаляваме! Вашето съобщение не е изпратено.


Монитор за нас



Дори във вид на мебел, дървото си остава живо

Тревненският резбар Мирослав Вълчев е правил легло с форма на автобусна спирка

 

Мирослав Вълчев е сред майсторите, които следват българската традиция, пазят родния дух и го въплъщават в магията на занаята, носещ историята в себе си. Семейството, домът и вярата са водещи ценности в житейската му философия.

Мирослав е син на Стефан Вълчев – преподавател по интериорен дизайн в Тревненската школа и производител на художествени бутикови мебели от 1970 г. Баща и син все още работят заедно, но Мирослав доразвива производството и се грижи за актуализацията на новите тенденции в дърворезбата и дървената мебел. Той завършва в Тревненската школа, профил „Дърворезба“, след което продължава образованието си в Националната художествена академия „Николай Павлович“ в София със същия профил. Верен на родния град и традицията, след дипломирането си Мирослав се завръща в Трявна, за да доразвива бизнеса за създаване на художествена бутикова мебел.

Фамилните ценности, талантът и знанията се предават от поколение на поколение по естествен път, споделя Мирослав Вълчев. Още повече че неговият град Трявна е град на художници дърворезбари, които от векове са посвещавали синовете си в тайните на занаята и така се е запазил разпознаваемият стил на това живописно българско място. Много от майсторите в Трявна са

свързани родово, наследници са на зографи, дюлгери

и дърворезбари. Основни препитания за тях са били художествените занаяти. Мирослав Вълчев е от малкото млади хора, които запазват традицията и я доразвиват за поколенията.

Как младият резбар усеща душата на различните дървета? Има ли мистика в тази работа? „Дървото е естествен материал, който носи топлина. Дори на моменти чувстваш как ти „шава“ в ръцете. То е деликатна материя, в която наистина долавяш, че тече живот. Ако не подходиш правилно към него, то може да ти изиграе номер – да се сцепи, да не придобие формата, която желаеш. През различните сезони дървото „се държи“ различно. През зимата например се свива, а през лятото се разширява. Постоянно усещаш движение“, обяснява Мирослав Вълчев и добавя, че дори когато е във вид на мебел в къщата ти, дървото остава живо.

Хората, които си поръчват при него обзавеждане за домовете си, искат мебели, които да им носят много емоция. Разбира се, зависи и в интериора на кое помещение ще намерят място. Когато става въпрос за спалня например, клиентът иска да акцентира върху по-изчистена и ненатоварена орнаментика, тъй като това е стая, в която имаш нужда от спокойствие. Когато говорим за холна част, често слята с кухненската, се набляга върху по-специфична орнаментика – по-тежка, малко

по-помпозна, чиято цел е да се „покажеш“

пред гости и приятели, да си по-представителен, твърди магьосникът.

Може ли всеки да си позволи подобна мебелировка от шедьоври? „Хората си мислят, че е прекалено скъпо, но всъщност е достъпно. Качеството на мебелите, за които аз обичам да казвам, че имат доживотна гаранция, е много над цената, която се плаща в действителност“, убеден е Вълчев.

Ако го попитате коя е най-невероятната поръчка, която някога е изпълнявал, той има много куриозни примери в запас. Но за някои от тях е готов да разказва с особено удоволствие. „Сещам се за една наистина интересна поръчка. А именно – легло, чиято задна табла беше под формата на…автобусна спирка. Всичко бе направено и изпълнено от масивен дъб“. Ех, ако можеше и рейсът за работа да минава през спалнята, собственикът на това уникално ложе сигурно щеше да бъде много щастлив… „В момента, в който изпълнихме този проект, веднага забравих както него, така и човека, който ни даде задачата. Такъв тип поръчки са интригуващи, но определено много по-интересно за мен е например изработването на резбован домашен параклис“, казва в заключение Мирослав със златните ръце.

 

Музей спасява ценни експонати

Известната Гимназия за приложни изкуства в Трявна съчетава историята на приложното изкуство и дърворезбата в България с модерните тенденции в обработката на материалите и дизайна и прилага това в образованието на младите хора, които се интересуват от сферата. През различни периоди като възпитаници и преподаватели през училището преминават изкуствоведът Димитър Друмев, резбарите Цаньо Антонов, Асен Василев, проф. Кънчо Цанев, проф. Антон Дончев и др. Значимостта на тяхната заслуга не е само в рамките на Тревненската школа, а в цялата българска пластична култура, която се стреми както към запазването, така и към осмислянето на възрожденската художествена традиция в контекста на съвремието. Училището става средище, което привлича талантливи преподаватели, като завършилия в Мюнхен художник Иван Христов. Той дава идеята за основаване на музей по резбарско изкуство и така се спасяват от унищожение ценни художествени произведения.

Цялата статия прочетете тук.