Сгушен в Балкана, китният град Трявна, освен, че е родно място на революционера Ангел Кънчев и писателя Пенчо Славейков, е и притегателен център за всички ценители на традиционните български занаяти и по-конкретно – дърворезбата.
От града произлиза най-старата художествена школа в България, чието майсторство се предава на поколенията чрез дейността на Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“.
Историята на занаята развива своите корени още по време на Възраждането. Тогава градът става значим център на занаятчийското и културно развитие на България. Счита се, че изобилието на камък и дърво подпомага подема на дърворезбара в града, който концентрира в себе си много майстори на дърворезбата от цяла България като отразяват с душевността, поривите и надеждите им за времената, в които творят.
Най-ранните изяви на възрожденската резба в Трявна се свързват с прочутата фамилия „Витановци“. Мнозина от тях са били и добри иконописци Поп Витан Цонев, Витан Коюв, Симеон Симеонов, Цоню Симеонов. Други от резбарите са били отлични строители – Димитър Ошанеца, Иван Бочуковеца, Никола Драгошинов, Уста Генчо Кънев, Генчо Новако.
Силен тласък на развитието на занаята има и строителство на църкви по българските земи, което трае през целия ХIХ век. Запазените ранни творби на Тревненската резбарска школа се намират в Арбанаси и някои от Търновските манастири. Пищната резба на ХIХ век може да бъде открита както в двете Тревненски църкви, така и в Габрово, Севлиево, Свищов, Троян, Чирпан и много други градове и села.
Стилът на тревненската школа се отличава с нежни цветни орнаменти, които се преливат в листа и стъбла, слънчеви лъчи и рози. Срещат се и стилизирани животински елементи, като изображения на птици, мечки или типичните за българската традиция лъвове.
Освен това, много от дърворезбарите по време на Възраждането са пътували в европейски страни и са заимствали от античните или ренесансовите мотиви, които могат да бъдат видени и усетени до днес при мебелите на една от най-известните фабрики в региона – тази на „Вълчев“.
Ако решите да посетите града и искате да усетите духа му максимално добре, отделете няколко часа на Даскаловата къща. Тя е построена в периода между 1804 г. и 1808 г. от майстор Димитър Ошанеца и помощника му Иван Бочуковеца. Двамата сключват облог за направата на таваните, което им отнема шест месеца, но въпреки това изобразените незалязващи слънца и до ден днешен се смятат за връх в резбарското изкуство.
Разбира се, задължителен е и музеят на дърворезбата, където може да видите трите основни типа дърворезба – овчарска, резба за украса на дома и църковна резба, както и автентична работилница, показваща инструментите и уредите, използвани от майсторите.